Работа и заплати

Минимална заплата

В съответствие с член 48 (5) от Конституцията, работниците и служителите имат право на минимално трудово възнаграждение. Минималната работна заплата са определя също от Кодекса на труда, както и от отделни постановления.

Има една-единствена  минимална работна заплата в страната, определена  с постановление. Няма секторни, професионални или регионални минимални заплати.

Регламентирането на индустриалните отношения (и всички свързани с тях въпроси, включително и на минималната работна заплата) от страна на държавата се извършва в сътрудничество и след задължителни консултации с представителите на работниците и представителни организации на работодателите. Националният съвет осъществява горепосоченото сътрудничество и консултации на национално ниво. 

Съветът включва двама представители на Министерския съвет, представителни организации на работниците (и служителите) и работодатели. Министерският съвет работи за определяне на минималната работна заплата, видовете и размерите на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудово правоотношение, доколкото те не са определени по силата на Кодекса.

Критериите за определяне и актуализиране на минималната работна заплата включват нуждите на работниците и техните семейства, стандарт на живот, ниво на заплатите и доходите в страната, обезщетения за социална сигурност, икономическо развитие, производителност, степен на заетост и съответните стандарти на живот на други социални групи.

Минималната работна заплата за работник на пълен работен ден (8 часа на ден и 40 часа за 5-дневна работна седмица), от 1 януари 2014 г., се определят като 340 лв на месец или 2.03 лв на час.

Стажанти, при период на обучение до 6 месеца, получават трудово възнаграждение  според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата.

Минималната заплата се коригира автоматично, като процентите се индексират спрямо разходите за живот. В допълнение социалните партньори сключват национално междусекторно споразумение след изтичането на всяка 2-ра година. Това споразумение определя максималния марж, в рамките на който разходите за труд могат да нарастват. Инспекторите по труда се убеждават в изпълнението на колективните трудови договори. Те имат достъп до работните места и следят архивите и документите, необходими за гарантиране на спазването им. Неспазването на минималната работна заплата, определена в задължителния колективен трудов договор, сключен в рамките на Националния съвет по труда или на съвместен комитет, води или до наказание лишаване от свобода между 8 дни до 1 месец за работодателя или негов представител или глоба, или и двете.

Източници: §48 (5) от Конституцията на България 1991 г., последно изменена през 2015 г.; § 3, 218 и 244 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2016 г.; Постановление № 129 за изменение на наредбата за заплатитеЧл. 04 и 56 от Закона за колективния трудов договор и съвместните комисии от 1968 г; чл. 6 от Закона за насърчаване на заетостта и конкуренцията

Редовно трудово възнаграждение

Изплащане на трудовото възнаграждение  е регламентирано от Кодекса на труда. Основното месечно възнаграждение за труда се изплаща в рамките на един месец. Това е също и основата за изчисляване на прослужените години. Основното месечно възнаграждение е част от брутното месечно възнаграждение. То включва основното възнаграждение и допълнителните възнаграждения, добавени за изплащане на социалноосигурителни вноски, плосък данък от 10%, поемани от служителя. Договореното възнаграждение е възнаграждението, договорено между страните в трудовия договор или в съответствие с Кодекса на труда.

Основното и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и честотата на тяхното изплащане се определят  с трудов договор. Трудовото възнаграждение се изплаща в брой. Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в индивидуалния трудов договор.

Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. Заплатите са платени авансово или окончателно всеки месец на два пъти, освен ако не е договорено друго. Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя  по ведомост или срещу разписка. По писмено искане на работника или служителя трудовото възнаграждение може да бъде изплатено но негови близки или да се депозира в  посочена от него банка .

Като общо правило, не могат да се правят удръжки от заплатата на работника, без неговото съгласие. В някои случаи удръжките са  разрешени, като  удръжки за получени авансови плащания, надвзети суми в следствие на технически грешки, приспадащи се данъци, осигурителни вноски и други удръжки, разрешени съгласно закона.

Източници: §66 и 269-272 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2016 г.

Нормативни документи за работа и заплати

  • Конституция на Република България 1991 г., последно изменена през 2007 г. / Constitution of Bulgaria 1991, last amended in 2007
  • Кодекс на труда 1986 г., последно изменен през 2017 г. / Labour Code 1986, last amended in 2017
  • Постановление № 249 от 31 октомври 2013 за определяне на нов размер на минималната работна заплата / Decree No. 249 of 31 October 2013 setting the new amount of minimum wage
  • Постановление № 129 за изменение на наредбата за заплатите / Decree No. 129 concerning the transition towards negotiations on wages
Cite this page: © WageIndicator 2018 - Moiatazaplata.org - Работа и заплати