Справедливо отношение

Равно заплащане

Работодателят трябва да гарантира равно заплащане за еднакъв или равностоен труд. Жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Разпоредбата относно равното заплащане се прилага за всички възнаграждения, изплатени пряко или непряко, в брой или в натура.

Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите

източници: §243 на Кодекса на труда 1986 г., изменен през 2016 г.; §14  Закона за защита от дискриминация 2003 г., последно изменен през 2016 г.

Не дискриминация

Дискриминацията е забранена съгласно  Конституцията и Закона за защита от дискриминацията.

В съответствие с Конституцията на България, всички хора се раждат свободни и  равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви ограничения (на правата или привилегии), основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. 

В съответствие със Закона за защита срещу дискриминация, всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, е забранена. Законът също така предвижда изчерпателен списък на случаи, които не се считат за дискриминация. Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

Тормоз, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата дискриминация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.

При получаване на жалба за каквато и да е форма на дискриминация, работодателят трябва  незабавно да започне разследване, да вземе мерки за спиране на тормоза и да наложи дисциплинарни наказания на извършителя. Ако работодателят не изпълни това задължение, той носи отговорност за актове на дискриминация. Работодателят в сътрудничество със синдикатите може да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място. Изменението в Закона измества тежестта на доказване на ответника, който трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушено.

Комисията за защита срещу дискриминацията  може да предприеме принудителни административни мерки, определяйки извършителя, вида на нарушението, санкцията. Комисията, по своя собствена инициатива или по предложение на синдикални организации може да даде задължително предписание на работодателя и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на закона за предотвратяване на дискриминацията и да се спре изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодателя/длъжностни лица, които могат да доведат до дискриминация. Административно-наказателната санкция за извършителите е 250-2000 лв (125-1000 евро), ако не подлежи на по-тежко наказание. Санкцията може да се удвои в случай на повторение на нарушенията.

източници: § 6 от Конституцията на Република България 1991 г., последно изменен през 2007 г.; §4-7, 12-28 и 76-81 от Закона за защита от дискриминация 2003 г., последно изменен през 2013 г.

Равнопоставено положение на жените на работното място

Няма ограничителни разпоредби в закона. Конституцията гарантира правото на труд и право на избор на работа.

Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право. Държавата създава условия за осъществяване на това право и на хора с увреждания. Всеки гражданин е свободен да избира своята професия и място на работа.

източници: §48 от Конституцията на България 1991, последно изменен през 2015 г.

Регламентиране на справедливо отношение на работното място

  • Конституция на Република България 1991 г., последно изменена през 2007 г. / Constitution of Bulgaria 1991, last amended in 2007
  • Кодекс на труда 1986 г., последно изменен през 2017 г. / Labour Code 1986, last amended in 2017
  • Закон за защита от дискриминация от 2003 г., последно изменен през 2013 г. / Protection Against Discrimination Act 2003, last amended in 2013
Cite this page: © WageIndicator 2017 - Moiatazaplata.org - Справедливо отношение