Профсъюзи

Свобода за присъединяване и образуване на синдикални съюзи

В съответствие с Конституцията, работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване. Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите икономически интереси. Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях. Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно договаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона. Работодателите също имат правото да образуват и се присъединяват към организации за защита на техните интереси. За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище Кодекса на труда изисква изпълнението на следните изисквания: синдикална организация в сдружение с не стопанска цел трябва да има най-малко 75 хиляди членове; да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от секторите в българската икономика, с членуващи не по-малко от 5% от заетите лица във всеки от тези сектори или най-малко 50 стопански организации с не по-малко от 5 членове във всеки един от секторите; да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган. Двата национални представителни синдиката в България са Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), наследник на старите профсъюзи и Подкрепа Конфедерация на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“). Средната синдикална плътност в България е близо 19%. Синдикалните органи в предприятията имат право да участват в изготвянето на вътрешни правила, свързани с трудовите отношения, а работодателите са длъжни да ги включват в този процес. Националните ръководства на синдикалните и работодателските организации могат да участват в дискусии по въпроси, свързани с заетостта и социалното осигуряване, както на правителствено, така и на предприятието ниво. При поискване синдикатите могат да представляват работниците в съда, но могат да действат само в рамките на изричното упълномощаване. Тези организации придобиват правен статут чрез регистрация в окръжния съд, а техните подразделения могат също да бъдат признати за юридически лица съгласно техните устави. Регистрацията се извършва съгласно процедурите, описани в Гражданския процесуален кодекс, а основните организационни данни като име, адрес, устав, ръководство и промени трябва да бъдат регистрирани и актуализирани в срок от един месец. Въпросите, свързани с имуществото след разпускането, се уреждат от устава на организацията. На 31 януари 2025 г. българският Министерски съвет официално призна ключови представителни организации на национално равнище съгласно член 36, параграф 1 от Кодекса на труда. Те включват четири организации на работодателите: Конфедерация на работодателите и индустриалците, Българска търговско-промишлена палата, Българска индустриална асоциация и Българска асоциация на индустриалния капитал, както и два профсъюза: Конфедерация на труда „Подкрепа“ и Конфедерация на независимите профсъюзи в България. източници: §49 от Конституцията на България 1991 г., последно изменен през 2015 г.; §4,5 и 33 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.§43-46 от Закона за държавните служители от 1999 г., изменен и допълнен със СГ № 85 от 10 октомври 2023 г.

Свобода на колективното договаряне

Колективният трудов договор урежда въпроси, свързани с трудовите отношения и социалното осигуряване, които не са уредени от задължителни разпоредби на закона. Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни от разпоредбите на закон или на колективен трудов договор, който е обвързващ за работодателя. Колективните трудови договори могат да се сключват на ниво предприятие, бранш, индустрия и община. На ниво предприятие, бранш и индустрия може да се сключи само едно споразумение. Преобладаващото ниво на колективно договаряне е на ниво предприятие.

Работодателите са задължени да преговарят с представителите на работниците за сключване на колективни трудови договори и да предоставят на представителите на работниците колективните трудови договори, които обвързват страните въз основа на отраслова, териториална или организационна принадлежност; и да предоставят своевременна, вярна и разбираема информация за икономическото и финансовото състояние на предприятието, която е от значение за сключването на колективен трудов договор. Синдикатите също са длъжни да предоставят информация за действителния си брой, ако работодателят поиска това.

Ако участват няколко синдикати, те трябва да представят единен проект; в противен случай работодателят се обръща към синдиката, който има одобрението на мнозинството от работниците. На отраслово или браншово ниво споразуменията се договарят между национално признати организации на работниците и работодателите. Тези споразумения могат да се отнасят до специфични икономически дейности. Удължаванията се формализират от министъра на труда и социалната политика и се публикуват както в Държавен вестник, така и онлайн в рамките на три дни от публикуването на заповедта.

Колективният трудов договор се сключва писмено в три екземпляра: по един екземпляр за всяка от страните и един за инспекцията по труда за регистрация. Писмената форма е от решаващо значение за валидността му. Споразуменията трябва да бъдат регистрирани в местната инспекция по труда или, в случай на отраслови споразумения, в Главната инспекция по труда. Регистрацията изисква представяне на подписано копие и електронна версия в рамките на един месец. При спорове, регистрираното копие има предимство. Националният институт за помирение и арбитраж поддържа информационна система за сключените в страната колективни трудови договори (www.nipa.bg).

Колективните трудови договори се считат за сключени за срок от една година, ако в договора не е посочен срокът на действие. Срокът му обаче не може да надвишава две години. Страните могат да се споразумеят и за по-кратък срок на действие за отделни клаузи от договора. Преговорите за нов колективен трудов договор могат да започнат най-малко три месеца преди изтичането на срока на колективния трудов договор. Колективните трудови договори могат да бъдат изменяни по всяко време, стига и двете страни да са съгласни и да следват същата процедура, използвана за първоначалното им споразумение.

Само работниците, които са членове на синдиката, подписал споразумението, са обхванати от него. Други служители могат да поискат да бъдат обхванати от него чрез писмено заявление, но синдикатите и работодателите, подписали споразумението, са тези, които трябва да се споразумеят за условията. Работодателите трябва да информират служителите за всички обвързващи колективни трудови договори и да осигурят достъп до техните текстове. Ако тези споразумения не се спазват, всяка страна или засегнат служител може да предприеме съдебни действия. Споразуменията или конкретните клаузи могат да бъдат оспорени и в съда, ако нарушават закона.

В България няма колективно договаряне на национално ниво, въпреки че има тристранен съвет. Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) е съставен от представители на синдикатите, работодателите и правителството и те се срещат редовно. Неговата роля е да преглежда предложеното правителствено законодателство относно заетостта и свързаните с него въпроси, да обсъжда въпроси, свързани със заетостта, и да координира националните програми, свързани със социалния диалог. Националният съвет има двама членове, всеки от Министерския съвет, организациите на работниците и работодателите. Съветът се ръководи от заместник министър-председателя. Подобни тристранни съвети за сътрудничество съществуват на индустриално, браншово, регионално и общинско ниво.

Икономическият и социален съвет на България е наричан „гражданският парламент на България“. Той е двупартийна институция, която изразява волята на организациите на гражданското общество относно икономическото и социалното развитие. Той има общо 36 членове: по 12 членове от работодатели, работници и различни други групи по интереси, включително организации на гражданското общество. Членовете се назначават от представителни организации за срок от 4 години.

Източници: §3 и 50-60 от Кодекса на труда от 1986 г., последно изменен през 2023 г.1986 г., последно изменен през 2025 г.; Закон за Икономическия и социален съвет от 2001 г., последно изменен през 2016 г.

Правото на стачки

В съответствие с Конституцията, работниците и служителите имат право на стачки за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Правото на стачка трябва да се упражнява в съответствие с условия и по ред, определени със закон. Колективен спор може да бъде решен чрез пряко договаряне между работниците и работодателите, или чрез Националния институт за помирение и арбитраж.

При недостигане на споразумение и в двата случая, работниците могат да прибягват до стачни действия, след гласуване и  обикновено мнозинство  в съответното предприятие или поделение. Работниците или техният представител са длъжни да уведомят писмено работодателя  (или представители) най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката.

Работниците могат да обявят стачка от солидарност в подкрепа на законна стачка на други работници. Работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от един час. Участието в стачка е доброволно. Никой не може да бъде принуждаван да участва или да не участва в стачка. Забранява се създаването на пречки или затруднения на работниците, които не участвуват в стачката, да продължат работата си.

По време на законна стачка работодателят няма право да заменя стачкуващите работници, включително във вид на временна работа освен когато това се налага поради неотложни причини.

Най-малко три дни преди започване на стачката, страните трябва да се споразумеят писмено за  минималната поддръжка на дейности, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ  или постъпване за болнично лечение; комуналните услуги (газ, електричество, отопление, транспорт, радио, телевизия и телефон за връзка); непоправими щети на публично или частно имущество или околната среда; и обществения ред.

Не се допускат стачки: ако са в противоречие с конституционни разпоредби;   ако не са в съответствие  с разпоредбите на  Закона за уреждане на колективните трудови спорове;  по време на природно бедствие и свързаните с него извънредни ситуации и спешни спасителни и възстановителни работи; за разрешаване на индивидуални трудови спорове; в системата на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, съдебната власт, прокуратура, следствени органи и Държавна агенция за разузнаване; с които се предявяват политически искания.

източници: §50 от Конституцията на България 1991 г., последно изменена през 2015 г.; Закон за уреждане на Колективни трудови спорове 1990 г., последно изменен през 2015 г§47 и 47а от Закона за държавния служител от 1999 г., изменен и допълнен с ДВ бр. 85 от 10 октомври 2023 г.