Профсъюзи

This page was last updated on: 2023-11-29

Свобода за присъединяване и образуване на синдикални съюзи

В съответствие с Конституцията, работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване. Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите икономически интереси.

Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях. Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно договаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона. Работодателите също имат правото да образуват и се присъединяват към организации за защита на техните интереси.

За представителна организация на работниците и служителите на национално равнище Кодекса на труда изисква изпълнението на следните изисквания: синдикална организация в сдружение с не стопанска цел трябва да има най-малко 75 хиляди членове; да има организации на работниците и служителите в повече от една четвърт от секторите в българската икономика, с членуващи не по-малко от 5%  от заетите лица във всеки от тези сектори или най-малко 50 стопански организации с не по-малко от 5 членове във всеки един от  секторите; да има местни органи в повече от една четвърт от общините в страната и национален ръководен орган.

Двата национални представителни синдиката в България са Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ), наследник на старите профсъюзи и Подкрепа Конфедерация на труда „Подкрепа“ (КТ „Подкрепа“). Средната синдикална плътност в България е близо 19%.

източници: §49 от Конституцията на България 1991 г., последно изменен през 2015 г.; §4,5 и 33 от Кодекса на труда 1986 г., последно изменен през 2023 г.

Свобода на колективното договаряне

Въпросите на трудовите отношения и социалното осигуряване, които не се регулират от задължителни разпоредби на закона се уреждат в колективен трудов договор. Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците  от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Колективните трудови договори се сключват в предприятия, по браншове, отрасли и по общини. На равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор. Преобладават колективните договори на ниво предприятие.

Работодателите са длъжни  да преговарят с представителите на работниците  за сключване на колективен трудов договор и да предоставят на представителите на работниците : сключените колективни трудови договори, с които страните са обвързани поради отраслова, териториална или организационна принадлежност; своевременна, достоверна и разбираема информация за икономическото и финансовото си състояние, която е от значение за сключването на колективния трудов договор. По искане на работодателя синдикалните организации в предприятието предоставят информация за действителния брой на членовете си. Колективният трудов договор се сключва в писмена форма в три екземпляра - по един за всяка от страните и един за съответната инспекция по труда, за вписване и регистрация. Информационната система за колективните трудови договори, сключени в страната  се поддържа от Националният институт за помирение и арбитраж (www.nipa.bg).

Колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Колективният трудов договор се смята за сключен, за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговорят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Преговорите за сключване на нов колективен трудов договор започват не по-късно от три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор. Колективният трудов договор касае само работници, които са членове на синдикалната организация - страна по договора.  Други служители могат  да се присъединяват към сключения колективен трудов договор с писмено заявление до  синдикалната организация или работодателя, които са сключили договора, при условия и по ред, определени от страните по договора,.

Националният съвет се състои от двама членове на Министерски съвет, организации на работниците и работодателите. Съветът се ръководи от заместник министър-председателя. Подобни съвети за тристранно сътрудничество съществуват на индустриално, отраслово, регионално и общинско ниво.

Икономическият и социален съвет на България се нарича "граждански парламент на България". Той представлява двустранна институция, изразяваща волята на организациите на гражданското общество по отношение на икономическото и социалното развитие. В него влизат общо 36-ма членове: по 12 членове съответно от работодателите, работниците и различни други заинтересовани групи, включително и организации на гражданското общество. Членовете се назначават от представителни организации за срок от 4 години.

източници: §50-60 на Кодекса на труда 1986, последно изменен през 2023 г.; Закон за икономически и социален съвет от 2001 г., последно изменен през 2016 г.

Правото на стачки

В съответствие с Конституцията, работниците и служителите имат право на стачки за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Правото на стачка трябва да се упражнява в съответствие с условия и по ред, определени със закон. Колективен спор може да бъде решен чрез пряко договаряне между работниците и работодателите, или чрез Националния институт за помирение и арбитраж.

При недостигане на споразумение и в двата случая, работниците могат да прибягват до стачни действия, след гласуване и  обикновено мнозинство  в съответното предприятие или поделение. Работниците или техният представител са длъжни да уведомят писмено работодателя  (или представители) най-малко 7 дни преди началото на стачката, да посочат нейната продължителност и органа, който ще ръководи стачката.

Работниците могат да обявят стачка от солидарност в подкрепа на законна стачка на други работници. Работниците могат без предварително уведомяване да обявят предупредителна стачка, която не може да продължава повече от един час. Участието в стачка е доброволно. Никой не може да бъде принуждаван да участва или да не участва в стачка. Забранява се създаването на пречки или затруднения на работниците, които не участвуват в стачката, да продължат работата си.

По време на законна стачка работодателят няма право да заменя стачкуващите работници, включително във вид на временна работа освен когато това се налага поради неотложни причини.

Най-малко три дни преди започване на стачката, страните трябва да се споразумеят писмено за  минималната поддръжка на дейности, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ  или постъпване за болнично лечение; комуналните услуги (газ, електричество, отопление, транспорт, радио, телевизия и телефон за връзка); непоправими щети на публично или частно имущество или околната среда; и обществения ред.

Не се допускат стачки: ако са в противоречие с конституционни разпоредби;   ако не са в съответствие  с разпоредбите на  Закона за уреждане на колективните трудови спорове;  по време на природно бедствие и свързаните с него извънредни ситуации и спешни спасителни и възстановителни работи; за разрешаване на индивидуални трудови спорове; в системата на Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, съдебната власт, прокуратура, следствени органи и Държавна агенция за разузнаване; с които се предявяват политически искания.

източници: §50 от Конституцията на България 1991 г., последно изменена през 2015 г.; Закон за уреждане на Колективни трудови спорове  1990 г., последно изменен през 2015 г.

Регламентиране на синдикатите

  • Конституция на Република България 1991 г., последно изменена през 2007 г. / Constitution of Bulgaria 1991, last amended in 2007
  • Кодекс на труда 1986 г., последно изменен през 2017 г. / Labour Code 1986, last amended in 2017
  • Закон за уреждане на колективни трудови спорове 1990 г., последно изменен през 2012 г. / Collective Labour Disputes Settlement Act 1990, last amended in 2012
Loading...